Варианти за осигуряване на собствениците и ...

22.12.2020

Какъв е най-изгодният начин за осигуряване или самоосигуряване на собственика и управител на фирма – дружество с ограничена отговорност?

 

При започването на бизнес, собственикът на всяка фирма е изправен пред въпроса “Как да се осигурявам?”. Това е ключов момент, който собствениците и управителите на търговските дружества най-често свързват с плащането на определени задължения, които за много от тях са ненужно бреме. В същото време законодателството казва, че макар собствениците на фирми да управляват сами своите предприятия и да работят за тяхна сметка, то те са длъжни да внасят определени осигуровки, засягащи фондовете на задължително и пенсионно осигуряване и здравноосигурителните вноски.

Ако дружеството извършва дейност, то управителят (или поне един от управителите в него, ако са повече от един) трябва да извършва управленската дейност, тоест да се осигурява. При осигуряване по договор за управление и контрол или по трудов договор като управител, се прилага най-високият размер на минималните осигурителни прагове. Ако управителят е и съдружник, той може да декларира в НАП, че извършва дейност и се осигурява като самоосигуряващо се лице. Ако направи това и ако в договора за управление и контрол е посочено, че не получава възнаграждение, тогава може да не се осигурява по този договор, а единствено като самоосигуряващо се лице (работещ съдружник), което излиза по-евтино.

Съществуват няколко варианта за осигуряване на собствениците на фирми, които ще разгледаме по-долу.

Вариант 1.

Осигуряване като самоосигуряващо се лице на минималния осигурителен доход за съответната година.

Практически това става с подаване на декларация за самоосигуряващо се лице, в което собственика на фирмата посочва откога почва да извършва дейност и избира един от следните два варианта за осигуряване:

• осигуряване за всички осигурителни социални рискове, което му дава право да ползва обезщетение за временна неработоспособност (болнични);
• осигуряване за фондовете на ДОО и здравно осигуряване, което обаче не му дава право да ползва обезщетение за временна неработоспособност (болнични).

 

Вариант 2.

Осигуряване като самоосигуряващо се лице, което е задължено да плаща само здравно осигурителни вноски на минималния осигурителен доход за съответната година

Този вариант е приложим единствено за собственици на фирми, които са пенсионери по възраст или такива, които притежават ТЕЛК, в който посочения процент инвалидност за притежавано от тях заболяване е 50 и повече процента. Това са така наречените пенсионери по болест.

Тези лица могат по избор да се осигуряват само здравно.

 

Вариант 3.

Осигуряване на минималния осигурителен доход с начисляване на данък върху доходите на физическите лица.

Това осигуряване дава право на собственика на фирмата да изплати възнаграждение, като възнаграждението и осигуровките се признават за данъчно-признати разходи. Това е един от най-добрите варианти за осигуряване. Върху минималния осигурителен доход заплащането на осигуровки така или иначе е задължително, а за изплащането на този доход и като възнаграждение, се дължи единствено 10% данък върху доходите.

Ако това възнаграждение не бъде изплатено, то може да бъде получено през следващата година под формата на дивиденти, за което ще се заплати 10% данък върху печалбата на фирмата и 5% данък върху дивидентите. Ефектът от това при самоосигуряване върху 650 лева (колкото ще е минималния осигурителен доход за 2021 година) при осигуряване без болнични е чиста сума за получаване от 422.37 лева на месец, при което се спестява данък върху дивидентите от около 23 лева на месец.

 

Вариант 4.

Собственикът и управител на фирмата се осигурява като Управител по договор за управление и контрол.

В този случай той трябва да плаща осигуровки и данъци за съответната длъжност от група първа по националната класификация на професиите и длъжностите. Управителят на фирмата се осигурява върху минималния осигурителен доход за ръководители. Това са най-високите осигурителни доходи в сравнение с всички останали професии от националната класификация на професиите. Управителите внасят осигуровки върху най-високите минимални осигурителни доходи. Те се определят всяка календарна година и зависят от вида на икономическата дейност на фирмата.

 

Вариант 5.

Собственикът на фирмата се самоосигурява и в същото време работи по трудов договор на длъжност, различна от управител.

В този случай осигуровките се плащат два пъти – веднъж като самоосигуряващо се лице и втори път -  като служител по трудов договор (обикновено на непълно работно време).

Мотивите за такова двойно осигуряване са, че в някои редки случаи то може да се окаже малко по-изгодно. Това са случаите, в които управителят получава възнаграждение, по-голямо от възнаграждението за положен личен труд като самоосигуряващо се лице, но по-малко от чистото възнаграждение по договор за управление и контрол върху минималния осигурителен доход за управител. Разбира се по-изгодно е възнаграждението да се получава под формата на дивиденти. Това ще бъде невъзможно, ако въпросния управител не е едноличен собственик на дружеството, а притежава само малък дял от капитала му.

 

Вариант 6.

Изплащане на дивиденти.

Осигуряването на управителя, разбира се е задължително и неизбежно. Ако обаче управителят е съдружник в дружеството (и особено ако е едноличен собственик на капитала), има и по-евтин начин да получи възнаграждението си, над възнаграждението за положен личен труд, описано във вариант 3. Този начин е да си изплати дивидент от печалбата. Приблизителната сметка е, че за дохода, получен по трудов договор, се плащат осигуровки и данък малко над ½ част (по-точно 53%) от чистата сума за получаване или осигуровките и данъка са около 1/3 част от целия разход. За сравнение, при изплащане на дивидент се плаща 10% данък върху печалбата и 5% данък върху дивидентите, т.е. общо 15%, което е около 2 пъти по-малко в сравнение с облагането на заплатите.

Недостатъкът, който много хора виждат е, че за да бъдат разпределени дивиденти, първо трябва да бъде приключена финансовата година, която съвпада с календарната. Преди това дружеството още не е реализирало печалба и не може да разпредели дивиденти.

 

Вариантите за избор на персонално осигуряване от самоосигуряващото се лице и собственик на фирмата зависят от това, какви цели преследва самия той. Счетоводна къща КОНТАБИЛ – Русе винаги е насреща, за да консултира адекватно своите клиенти и да им помогне да изберат най-добрата възможност, отговаряща на техните потребности и специфика на дейността.