Eдноличен търговец или ЕООД за 2 лв. – какво да изберем

05.04.2020

Eдноличен търговец или ЕООД за 2 лв. - коя е най-подходящата правна форма при започване на малък бизнес при регистрация на нова фирма

Ежедневно много хора, водени от различни причини вземат решение да започнат свой собствен бизнес. В основата на това общо понятие стои преди всичко покупко-продажбата на стоки и услуги, чиято крайна цел е получаването на доход под формата на печалба. Обикновено тази бизнес дейност се осъществява от малки, в редки случаи средни предприятия, които в преобладаващата си част са фамилни фирми. В тях освен членовете на семейството са заети в най-добрия случай още двама-трима работници, а разполагаемия капитал не надхвърля няколко хиляди лева. Тоест тези малки предприятия напълно съответстват на зададените в Закона за малки и средни предприятия признаци, дефиниращи формата им, а именно:

„микропредприятия са тези, които имат

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и

2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.”

Преди да започнат своята дейност, собствениците на тези микропредприятия трябва да ги регистрират в Търговския регистър. И тук винаги възниква големия въпрос – каква правна форма да бъде избрана – Едноличен търговец (ЕТ) или Дружество с ограничена отговорност (ООД), респективно ЕООД  с капитал от 2 лв.

С промените в Търговския закон в сила от 01.01.2010 г. изискуемият минимален капитал за регистрация на ЕООД и ООД беше намален от 5000 лв. на 2 лв. Това превърна правната форма дружество с ограничена отговорност в изключително атрактивен и достъпен за широк кръг предприемачи начин за правене на бизнес. Но наистина ли дружество с ограничена отговорност за 2 лв. е най-подходящата форма?

Погледнато отстрани като правна форма ЕООД (ООД) за 2 лв. е удачно решение, защото съгласно разпоредбите на закона едноличния собственик или съдружниците са отговорни само до размера на записания дялов капитал. От своя страна едноличния търговец отговоря пред кредиторите неограничено с цялото си фирмено и лично имущество. Обикновено и това натежава при вземането на решение за регистрация на малките предприятия като дружества с ограничена отговорност по търговския закон.

Какви са предимствата и съответно недостатъците на ЕТ или ЕООД (ООД). Тук ще се опитам да ги представя накратко, за да са ви от полза.

 

1. Регистрация

Регистрацията на ЕТ е по-бърза и евтина, за разлика от тази на едно търговско дружество. Собственикът на ЕТ не открива набирателна сметка, не е длъжен да притежава учредителен договор и учредителен акт, да провежда общо събрание за учредяване на дружеството, да представя нотариално заверен образец от подписа на управителя и договор за управление – все документи, които се изискват при откриване на едно ЕООД (ООД). Лицето, желаещо да регистрира ЕТ просто попълва едно заявление, изискуемите декларации, плаща държавна такса и подава документите в търговски регистър.

 

2. Осигуряване

Без значение дали е избрал да осъществява дейността си като ЕТ или ЕООД (ООД) управителят на фирмата трябва да посочи вида на осигуряване пред НАП. Обикновено това става с подаване на съответната декларация за самоосигуряващо лице. Много важно е управителя на търговското дружество предварително да обърне внимание каква сума е записана като полагащо му се възнаграждение в Договора за управление за контрол. Съгласно разпоредбите на закона той имат право през годината да се осигурява на минималния осигурителен праг за самоосигуряващи лица и в края да извършва изравняване. Но ако в Договора за управление е посочено, че лицето ще се осигурява като Управител на сума съответстваща на минималния осигурителен праг за съответната длъжност „Управител” (която е значително по-висока от минималния осигурителен праг),  то осигурителните вноски следва да се правят на нея. В практиката се е наложило при Договорите за управление и контрол на ЕООД, когато собственика е и управител на дружеството, да се посочва, че „управителят не получава възнаграждение”. Тогава осигуряването се извършва върху минималния осигурителен праг.

Едноличният търговец през течение на годината може да внася осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, но ако в края на годината печалбата е по-голяма от тази, върху която са авансово внесени осигуровки, то се извършва годишно изравняване, т.е. довнасяне на осигуровки върху реалната печалба, но не повече от максималния размер на осигурителния доход. Тези допълнителни осигурителни вноски имат ефект като данък върху печалбата и в много случаи са по-големи от самия данък върху доходите на физическите лица за ЕТ.

 

3. Данъчно облагане

За разлика от едноличните търговци, които при започването на дейност подават декларация за облагане с патентен данък, който дължат и плащат на тримесечия, ЕООД (ООД) плащат данък по Закона за корпоративното подоходно облагане след приключването на финансовата година в размер на 10%. При облагане с патентен данък ЕТ имат задължението да плащат авансово дължимия данък на части. Разбира се, не всички ЕТ плащат патентен данък. Данъкът върху доходите за едноличните търговци, които не плащат патентен данък, е 15% (съответства на 10% данък върху печалбата на ЕООД/ООД плюс 5% данък върху дивидентите). От друга страна ЕООД (ООД) получават възможност в началото на своята дейност, когато се изискват повече първоначални инвестиции да спестят средства като не плащат авансови вноски.

 

4. Възможности за ползване на кредити

Често собствениците на новосформираните търговски дружества смятат, че правната форма ЕООД (ООД) им придава по-голяма тежест пред партньори и кредитори, и по тази причина ще им бъдат предоставени повече средства при кандидатстване за заем, отколкото ако поискат такъв от името на Едноличен търговец. Това, което собствениците на търговските дружества  за 2 лв. пропускат, е че когато искат нужните документи, за да им дадат заем, кредитните инспектори винаги гледат записания дружествен капитал. В определени случаи неговия размер натежава при решението. Дружествен капитал от 2, 5, 50 лв. не звучи сериозно и обикновено банките или не отпускат кредити, или предоставят по-малко средства от тези, за които кандидатства собственика на ЕООД-то (ООД-то) при по неизгодни условия. Ако ЕООД-то (ООД-то) няма имущество, банката може да поиска обезпечение от неговия собственик като физическо лице.

 

5. Годишна отчетност

Тя е много по-различна при двете форми. ЕТ попълват Декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с нейните приложения и един сравнително опростен отчет за Статистиката .За разлика от тях ЕООД (ООД) попълват декларация по реда на ЗКПО и разширен отчет за дейността. С малко повече усилия, един едноличен търговец, който е водил сметките си дори на така наречения „халваджийски тефтер” може сам да се справи с документите касаещи годишното счетоводно и данъчно отчитане. При едно ЕООД (ООД) това е невъзможно, освен ако разбира се неговият собственик не е завършил подходящо икономическо образование.

 

6. Публикуване на Годишни финансови отчети в търговския регистър

Едноличните търговци, с изключение на тези, които подлежат на независим финансов одит и размерът на приходите за съответната година е до 100 000 лв., нямат задължение да публикуват Годишните си финансови отчети в търговския регистър. За разлика от тях търговските дружества са длъжни до 30 юни на годината следваща отчетната да публикуват своите отчети в търговски регистър.

 

7. Прекратяване на дейност и закриване на предприятието

При започване на дейност това е последния въпрос, който вълнува собствениците. Но всъщност той не е никак маловажен. Процедурата по прекратяване дейността и заличаване на предприятие ЕТ от търговския регистър става сравнително бързо – в рамките на около месец – два, в зависимост колко време ще е необходимо на собственика да събере нужните документи и да подаде заявлението в търговски регистър. Ако всичко е наред е възможно и за по-малко от 30 дни фирмата ЕТ да приключи дейност и да бъде отписана от търговския регистър.

При търговските дружества процедурата е значително по-сложна. За да бъдат отписани и заличени от търговския регистър, те първо трябва да минат през процедура по ликвидация. Най-напред трябва да се получи Удостоверение от НАП, че дружеството няма задължения, което се издава след данъчна проверка в срок от 2 месеца. Следва процедурата в Търговския регистър, която се провежда на няколко етапа, а минималният й срок е не по-малко от шест месеца от избирането на ликвидатор и публикуване на покана към кредиторите.

Процедурата по ликвидация е съпътствана с много разходи – както за държавни такси и обявяване на всяко вписано обстоятелство в Търговски регистър, така и за предоставяне на специализирани услуги, свързани с цялостното оформяне на документацията. Във финансово изражение ликвидацията на едно търговско дружество струва на собственика (собствениците) много повече от първоначалната регистрация на фирмата.

Въпреки всички съвети и мнения, решението каква правна форма на собственост да избере накрая остава в ръцете на собственика. Възможно е в началото на своята дейност, когато не знае колко време ще се задържи на пазара или в сферата на услугите, той да започне бизнес като едноличен търговец. Впоследствие с разширяване на дейността и привличането на значителни по обем средства, фирмата едноличен търговец може да бъде спряна, а капиталите прехвърлени в новоучреденото търговско дружество.

В момента дружествата с ограничена отговорност – ЕООД и ООД, се радват на значително по-голяма популярност от едноличните търговци като сравнително рядко някой се регистрира като едноличен търговец.

Избраната правна форма на собственост, макар и даваща определени предимства в единия или в другия случай, не е ключът, който може да превърне една идея в печелившо начинание. Но в зависимост от избраната сфера на дейност или услуги тя може да подпомогне в голяма степен собствениците на микропредприятия по пътя към успеха, както и да помогне а избягване на проблеми и за намаляване на разходите.

КОНТАБИЛ може да Ви помогне да регистрирате всеки от видовете търговци – ЕТ, ЕООД, ООД, а също и събирателно дружество и акционерно дружество.