ДДС при вътреобщностната търговия

02.08.2013

Кратка история на създаване на системата за облагане с ДДС при вътреобщностна търговия. Равнопоставеност между фирмите. Условия за прилагане на нулева ставка.

Европейският съюз (ЕС) е създаден с Договора за Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 10 декември 1991.  Сред основните принципи на ЕС е свободното движение на стоки. Това включва създаването на Митнически съюз – премахването на всички мита и такси между страните-членки.

С въвеждането на вътрешния пазар от 01.01.1993 г. митническият контрол между страните-членки е премахнат и е въведена съвременната система на облагане с ДДС при сделки между лица от различни страни-членки на ЕС.

Основната цел на тази система е да се създаде равнопоставеност между фирмите от различните страни-членки при положение, че в тях националните законодателства и ставките на ДДС се различават.

Например ако в Германия ставката на ДДС е 19%, а в Дания е 25%, тогава възниква въпросът: една фирма от Германия, която продава в Дания каква ставка на ДДС ще прилага? Ако прилага ставката в Германия от 19%, тя ще има конкурентно предимство пред фирмите от Дания, които прилагат местната ставка от 25%, което ще доведе до по-ниски цени, поради по-ниската ставка на ДДС в Германия. Това би нарушило принципа на свободна конкуренция.

Така се създава сегашната система на облагане с ДДС при вътреобщностна търговия. Идеята е, че в горния пример, фирмата от Германия ще извършва продажбите към фирми от Дания с нулева ставка на ДДС,  а фирмата в Дания ще начисли ДДС по ставката в Дания при придобиването на стоките. По този начин всички фирми в Дания ще прилагат една и съща ставка на ДДС.

Продажбата на стоки и услуги между фирма, регистрирана по ДДС в една страна-членка към фирма, регистрирана по ДДС се нарича вътреобщностна доставка на стоки.  Най-общо за да се извърши вътреобщностна доставка на стоки и да се приложи нулева ставка на данъка, трябва да са изпълнени следните условия:

1. Доставчикът (продавачът) трябва да има валиден ДДС-номер;
2. Получателят (купувачът) трябва да има валиден ДДС номер, който трябва да е посочен във фактурата;
3. Стоките трябва да са транспортирани от територията на страната до територията на друга страна-членка на ЕС.

Ако всички условия са изпълнени, продажбата може да се извърши с нулева ставка.

Например български производител на PVC-дограми може да продава дограмите без ДДС на строителна фирма от Италия, при условие, че българската и италианската фирма са регистрирани по ДДС и дограмите са транспортитрани от България до Италия.

Отново в горния пример, ако германската фирма извършва продажби в Дания на физически лица (които се наричат дистанционни продажби) и продажбите й надхвърлят прага за регистрация по ДДС в Дания, тогава германската фирма ще бъде длъжна да се регистрира по ДДС в Дания.