СУПТО - Софтуер за управление на продажби в търговски обекти

24.01.2019

Какво е СУПТО, защо се въвежда, в какви случаи в търговският обект трябва да се спазват изискванията за СУПТО и кога нямаме СУПТО?

Без съмнение Министърът на финансите и съответно данъчната администрация предприема смяната на касовите апарати и въвежда изискванията за СУПТО като мярка против използването на парите в брой и на плащанията в брой в сивата икономика. През 2017 г. данъчната администрация се опита да намали тавана за плащания в брой от 10000 лв. на 2000 лв., но предложението не беше прието от парламента.

Тази статия е продължение на предишната статия за СУПТО.

Тъй като всяка по-сериозна дейност има нужда от компютри, съответно от софтуер (компютърна програма) и тъй като избягването на плащането на данъци е често свързано с плащания в брой, Наредба Н-18 свързва тези две неща и казва, че ако в един търговски обект имаме едновременно някакъв софтуер за управление на продажбите и касов апарат, то софтуерът трябва да отговаря на изискванията за СУПТО. Софтуер за управление на продажбите е всякакъв софтуер за управление на продажби или за управление на фирмата или на дейността на фирмата или на складовото й стопанство или за фактуриране, за приемане на поръчки, заявки и за следене на тяхното изпълнение и/или заплащане. Изискванията за СУПТО са такива, че е невъзможно в него да се регистрират продажби, които след това да не бъдат отчетени в НАП.

Ето 3 конкретни примера:

1. В един търговски обект има 2 фирми - А и Б. Фирма А има стоки и складова програма. Фирма Б има касов апарат, но няма никаква програма. В обекта идва физическо лице, което закупува стоки. Касовата бележка се издава ръчно от фирма Б, която има касов апарат. В същия момент фирма А издава фактура на фирма Б, като фактурата е с плащане по банков път и ще бъде заплатена по-късно. Софтуерът е на фирма А, а касовият апарат е на фирма Б. Въпреки това, независимо, че дейността е разделена между 2 фирми, ще трябва да се изпълнят изискванията за СУПТО, защото софтуерът на фирма А и касовият апарат на фирма Б се намират в един и същи търговски обект.
2. В един търговски обект има касов апарат, но няма компютър. Въпреки това съществува уеб-базиран софтуер (облачна услуга) за управление на продажбите, фактуриране, склад и т.н., които са достъпни през телефон. През телефона може да се извършва управление на продажбите. В този случай издаването на касовите бележки на фискалното устройство не може да се извършва ръчно.
3. В един търговски обект има плащания по банков път и в брой. Плащанията по банков път са значително повече от плащанията в брой. Предварително се знае със сигурност кой клиент ще иска да заплати в брой и кой - по банков път. Примерно клиентите - физически лица, които за конкретния вид дейност са малко, заплащат винаги в брой, а клиентите - фирми - заплащат винаги по банков път. В обекта има програма за фактуриране, на която се издават само фактурите, които ще бъдат платени по банков път. Клиентите - физически лица, плащат винаги в брой и ръчно им се издава касова бележка от касовия апарат, а ако се наложи издаване на фактура, фактурата се издава ръчно от кочан. В описания случай ще бъдат нарушени изискванията на Наредба Н-18, защото, макар че издадените от програмата за фактуриране фактури се заплащат само по банков път, в същия обект има касов апарат, който не е свързан с програмата за фактуриране.

Не се налага издаване на касова бележка например при плащане по банков път или при плащане с пощенски паричен превод, извършено чрез лицензирана куриерска фирма. Ако в  търговските обекти на една фирма се получават плащания само по тези начини - по банков път или чрез пощенски парични преводи, то софтуерът няма да е необходимо да отговаря на изискванията за СУПТО. При плащане с дебитна карта се издава касова бележка.

Въвеждането на изискванията за СУПТО вероятно ще бъде последвано от задължително отчитане на складовите наличности от СУПТО, от изисквания за отдалечен достъп до програмата в НАП и до създаване на технология за идентифициране на извършителя на всяко плащане в брой, така че НАП да знае за всяко физическо лице точно какви разходи има и да може да извършва проверки за произход на средствата и за това дали са декларирани доходите.

Борбата на НАП срещу плащанията в брой в сивата икономика се изразява и в други нейни инициативи, например:

• Проверки на наличностите на парични средства на фирми, които в годишните си отчети в актива на баланса са декларирали значителни количества пари в брой.
• Инвентаризация на стоковите наличности на фирми със значителна стойност на стоки на склад.
• Кампанията "Пари в плик", насърчаваща работниците и служителите да изискват от работодателите си не само да декларират реалните трудови възнаграждения, но и да изискват плащане на заплатата само по банков път.
• Лотарията с касовите бележки.