Счетоводна къща Контабил Русе
< Назад

Полезно

.

СУПТО - Софтуер за управление на продажби в търговски обекти

24.01.2019

СУПТО - Софтуер за управление на продажби в търговски обекти

Какво е СУПТО, защо се въвежда, в какви случаи в търговският обект трябва да се спазват изискванията за СУПТО и кога нямаме СУПТО?

Без съмнение Министърът на финансите и съответно данъчната администрация предприема смяната на касовите апарати и въвежда изискванията за СУПТО като мярка против използването на парите в брой и на плащанията в брой в сивата икономика. През 2017 г. данъчната администрация се опита да намали тавана за плащания в брой от 10000 лв. на 2000 лв., но предложението не беше прието от парламента.

Тази статия е продължение на предишната статия за СУПТО.

Тъй като всяка по-сериозна дейност има нужда от компютри, съответно от софтуер (компютърна програма) и тъй като избягването на плащането на данъци е често свързано с плащания в брой, Наредба Н-18 свързва тези две неща и казва, че ако в един търговски обект имаме едновременно някакъв софтуер за управление на продажбите и касов апарат, то софтуерът трябва да отговаря на изискванията за СУПТО. Софтуер за управление на продажбите е всякакъв софтуер за управление на продажби или за управление на фирмата или на дейността на фирмата или на складовото й стопанство или за фактуриране, за приемане на поръчки, заявки и за следене на тяхното изпълнение и/или заплащане. Изискванията за СУПТО са такива, че е невъзможно в него да се регистрират продажби, които след това да не бъдат отчетени в НАП.

Ето 3 конкретни примера:

  1. В един търговски обект има 2 фирми - А и Б. Фирма А има стоки и складова програма. Фирма Б има касов апарат, но няма никаква програма. В обекта идва физическо лице, което закупува стоки. Касовата бележка се издава ръчно от фирма Б, която има касов апарат. В същия момент фирма А издава фактура на фирма Б, като фактурата е с плащане по банков път и ще бъде заплатена по-късно. Софтуерът е на фирма А, а касовият апарат е на фирма Б. Въпреки това, независимо, че дейността е разделена между 2 фирми, ще трябва да се изпълнят изискванията за СУПТО, защото софтуерът на фирма А и касовият апарат на фирма Б се намират в един и същи търговски обект.
  2. В един търговски обект има касов апарат, но няма компютър. Въпреки това съществува уеб-базиран софтуер (облачна услуга) за управление на продажбите, фактуриране, склад и т.н., които са достъпни през телефон. През телефона може да се извършва управление на продажбите. В този случай издаването на касовите бележки на фискалното устройство не може да се извършва ръчно.
  3. В един търговски обект има плащания по банков път и в брой. Плащанията по банков път са значително повече от плащанията в брой. Предварително се знае със сигурност кой клиент ще иска да заплати в брой и кой - по банков път. Примерно клиентите - физически лица, които за конкретния вид дейност са малко, заплащат винаги в брой, а клиентите - фирми - заплащат винаги по банков път. В обекта има програма за фактуриране, на която се издават само фактурите, които ще бъдат платени по банков път. Клиентите - физически лица, плащат винаги в брой и ръчно им се издава касова бележка от касовия апарат, а ако се наложи издаване на фактура, фактурата се издава ръчно от кочан. В описания случай ще бъдат нарушени изискванията на Наредба Н-18, защото, макар че издадените от програмата за фактуриране фактури се заплащат само по банков път, в същия обект има касов апарат, който не е свързан с програмата за фактуриране.

Не се налага издаване на касова бележка например при плащане по банков път или при плащане с пощенски паричен превод, извършено чрез лицензирана куриерска фирма. Ако в  търговските обекти на една фирма се получават плащания само по тези начини - по банков път или чрез пощенски парични преводи, то софтуерът няма да е необходимо да отговаря на изискванията за СУПТО. При плащане с дебитна карта се издава касова бележка.

Въвеждането на изискванията за СУПТО вероятно ще бъде последвано от задължително отчитане на складовите наличности от СУПТО, от изисквания за отдалечен достъп до програмата в НАП и до създаване на технология за идентифициране на извършителя на всяко плащане в брой, така че НАП да знае за всяко физическо лице точно какви разходи има и да може да извършва проверки за произход на средствата и за това дали са декларирани доходите.

Борбата на НАП срещу плащанията в брой в сивата икономика се изразява и в други нейни инициативи, например:

  • Проверки на наличностите на парични средства на фирми, които в годишните си отчети в актива на баланса са декларирали значителни количества пари в брой.
  • Инвентаризация на стоковите наличности на фирми със значителна стойност на стоки на склад.
  • Кампанията "Пари в плик", насърчаваща работниците и служителите да изискват от работодателите си не само да декларират реалните трудови възнаграждения, но и да изискват плащане на заплатата само по банков път.
  • Лотарията с касовите бележки.

 

Коментирай

Все обще няма коментари за тази новина. Напишете първия коментар

Този сайт използва "бисквитки", за да работи оптимално за Вас. Чрез посещението си Вие приемате използването на "бисквитки". За повече информация прочетете ТУК.

Разбрах