Как се осигурява собственика и управителя на фирма

20.10.2019

По какъв начин могат да се осигуряват собствениците и управителите на фирми - ЕООД и ООД - самоосигуряване, договор за управление и контрол и трудов договор?

Начини за осигуряване на собственика и на управителя на фирма - ЕООД или ООД
По какъв начин могат да се осигуряват собствениците и управителите на фирми - ЕООД и ООД - самоосигуряване, договор за управление и контрол и трудов
договор?

Тук ще разгледаме начините за осигуряване на собствениците и управителите на фирми в най-масовия вид фирми - дружествата с ограничена отговорност - ЕООД и ООД. В много случаи едноличният собственик на капитала на ЕООД е и управител на дружеството. Съдружниците в ООД също могат да извършват трудова дейност в него.
Според търговския закон отношенията между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител се уреждат с договор за възлагане на управлението (наричан още договор за управление или ДУК). Не е задължително договорът за управление и контрол да е обявен в Търговския регистър, но дори ако не е обявен, той съществува и може да бъде поискан от НАП. В договора за управление и контрол може да бъде определено възнаграждение или да бъде безвъзмезден, т.е. възнаграждението да е нула. Ако в договора за управление и контрол е определено възнаграждение, по-голямо от нула, то за него се прилага минималния осигурителен праг за съответната дейност за ръководители - т.е. това е първата колонка с най-високите размери на осигуровките, приети за съответната година със закона за бюджета на ДОО (Държавното обществено осигуряване). В таблицата към този закон всяка година се приемат минималните осигурителни прагове за всяка комбинация от вид дейност и професия, като за ръководителите (управителите) сумите са най-високи. Договорът за управление и контрол се сключва по Търговския закон, а не по Кодекса на труда и затова управителят няма работно време и не може да плаща по-малки осигуровки за това, че работи примерно на 4 часов работен ден. Ако дружеството извършва дейност (т.е. ако има приходи от продажби), то в него поне един управител трябва да извършва управленската дейност. Този управител трябва да се осигурява по някакъв начин. Ако в договора за управление е предвидено възнаграждение по-голямо от нула, той е длъжен да се осигурява според МОД-а (минималния осигурителен доход) за дейността върху минималната сума, определена за ръководители. Ако за управление е предвидено възнаграждение, равно на нула, то този управител може да се осигурява по друг начин - по трудов договор или да се самоосигурява (ако е едноличен собственик на капитала на дружеството или е съдружник).
Управителят на дружеството може да сключи с дружеството и трудов договор. Това формално е неправилно, тъй като договора за управление възниква по Търговския закон, а трудовите договори се сключват по Кодекса на труда. Въпреки това НАП и контролните органи няма да имат нищо против трудов договор между управителя и дружеството, ако е спазен МОД-а - минималния осигурителен доход за управител. Отново размерът на осигуровките не може да се намали с аргумента, че трудовият договор е сключен за непълно работно време, тъй като ако договорът е бил сключен правилно като договор за управление и контрол, то при него няма работно време. Процентите на осигуровките и на данъка за трудовите договори и договорите за управление и контрол са еднакви. Разликите между двата вида договори са примерно в това, че управителя по ДУК няма работно време, няма право на отпуска, за сключването на трудовия договор не се подава уведомление в НАП, при прекратяването на договора не се плащат задължително обезщетения.
Едноличният собственик на ЕООД и съдружниците в ООД имат право да се самоосигуряват в дружеството в това си качество, ако извършват трудова дейност в дружеството. Те имат това право независимо дали са управители в дружеството или не. Започването и прекратяването на дейността се декларират в НАП в 7-дневен срок. Едноличните собственици и съдружниците са приравнени към самоосигуряващите се лица, каквито са например свободните професии - например адвокати, нотариуси, ескперт счетоводители и други лица, които извършват за своя сметка професионална дейност. Самоосигуряващото се лице се осигурява месечно върху избран месечен осигурителен доход за цялата си дейност или за всичките си дейности като самоосигуряващо се лице (например ако лицето е съдружник в няколко фирми, се осигурява само в една от тях, а в останалите декларира само извършване на дейност). След приключване на годината, ако реализираният доход е бил по-голям от този, за който са били авансово внесени осигурителни вноски, за разликата се довнасят осигуровки.
Самоосигуряването има няколко разновидности - то може да бъде с право на болнични (по така наречения висок процент) или без право на болнични (на ниския процент), а също може да е без изплащане на възнаграждение или с изплащане на възнаграждение. Самоосигуряващите се пенсионери са длъжни да се осигуряват само здравно, а ДОО (държавното обществено осигуряване) за тях е по избор.
Ако управителят на дружество с ограничена отговорност не получава възнаграждение по договора си за управление и контрол и е едноличен собственик на капитала или съдружник в дружеството, той (или тя) има право да се самоосигурява в дружеството като подаде в НАП заявление за започване на осигуряването (популярно известно и като заявление за започване на дейност на фирмата). Като цяло плащането на осигуровки като самоосигуряващо се лице излиза значително по-евтино, отколкото по договор за управление и контрол или по трудов договор.
Заповядайте в счетоводна къща КОНТАБИЛ - Русе за да обсъдим най-подходящият вариант за Вас!