Кратка история на ДДС по света - Счетоводна къща ...

05.05.2013

Въвеждане, кратка история и причини за възхода на Данъкът върху добавената стойност по света. ДДС-то е най-големият източник на приходи за България.

Данъкът върху добавената стойност е бил предложен за първи път от германския бизнесмен Вилхелм Вон Сименс (Wilhelm Von Siemens) през 1918 г. Той предлага подобрение на тогавашния данък върху продажбите, при което на фирмите се позволява приспадане на вече платения данък и по този начин се решава проблема с многократното повторно начисляване на данъка върху продажбите. ДДС като косвен данък, понасян от крайните потребители, е алтернатива на преките данъци като данъка върху печалбата и данъка върху доходите.

ДДС е въведен за първи път ДДС във Франция от директора на френската данъчна администрация Морис Лоре (Maurice Lauré) на 10.04.1954 г. Наименованието на данъка на френски език е Тaxe sur la Valeur Аjoutée – TVA, а на английски език – Value Added Tax – VAT. На руски език наименованието на данъка е Налог на добавленную стоимость – НДС. Отначало с ДДС са облагани само големите компании. ДДС е въведен в Бразилия през 1965 г.

През 1967 г. Съвета на Европейската икономическа общност издава директиви, налагащи въвеждането на ДДС в Общността. След 1980 г. ДДС разпространява навсякъде по света и в момента се прилага в над 140 страни и представлява най-голямата революция в областта на данъчното облагане, разпространявайки се по-бързо от всеки друг данък в най-новата история. ДДС е въведен в Китай през 1994 г. Основното изключение остават САЩ, където ДДС не е въведен на национално равнище.

ДДС е неутрален данък, който се прилага еднакво към всички икономически агенти. Износът е освободен от ДДС, а ДДС се начислява при вноса. ДДС помага да се запазят конкурентните предимства на фирмите при международната търговия без да се изкривяват цените. ДДС е лесен за администриране от страна на данъчните власти. Изследвания на Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (ОИСР) покават, че ДДС подпомага икономическия растеж в сравнение с данъка върху печалбата и върху дохода.  Изследванията на ОИСР покават, че най-добре се представят данъчните системи с единна ставка на ДДС.

В Директивата на ЕС за ДДС 2006/112/EC от 28.11.2006 се предвижда, че в страните от ЕС:

• Стоките и услугите се облагат със стандартна ставка, която е най-малко 15%;
• Страните-членки могат да въведат една или две намалени ставки, които са не по-малки от 5% за стоки и услуги от ограничен списък.

В България въвеждането на ДДС е предвидено още с Указ 56 за стопанската дейност от 09.01.1989 г.  В чл. 87 ал. 1 на Указа се казва:

Фирмите плащат данък върху добавената стойност, акцизи, рентен данък, мита, данък върху печалбата и данък върху средствата за работна заплата.

Данъкът върху добавената стойност се въвежда в България на 01.04.1994 г. със ставка в размер на 18 процента. От 01.07.1996 г.  ставката се увеличава на 22 процента. На 01.01.1999 г. ставката се намалява на 20 процента.

Още от въвеждането на данъка през 1994 г. данъчният период е месечен, а декларациите по ЗДДС се подават до 14-то число на следващия месец.

Данъкът върху добавената стойност е най-големият и най-важният източник на приходи за държавата и заема 33% от всички приходи от данъци и осигуровки, следван от осигурителните вноски с 31% от приходите, акцизите – 17%, данъка върху доходите на физическите лица – 11% и коропративния данък – 6%.