Проверки на НАП на наличните пари в брой в касата на фирмата

16.01.2022

Данъчни проверки на НАП за наличните пари в брой в касата на фирмата и за платен данък върху дивидентите или скритото разпределение на печалбата

Дивиденти

Една от основните цели на всяка фирма е да реализира печалба. Целта на собственика на фирмата е да получи печалбата от фирмата.
Печалбата на фирмата се облага с корпоративен данък върху печалбата в размер на 10%.
Печалбата се разпределя под формата на дивиденти. Дивидентите се разпределят между съдружниците пропорционално на участието им в капитала. За целта трябва първо да е приключена финансовата година (която съвпада с календарната). След това се прави Общо събрание на съдружниците или на едноличния собственик на капитала, на което се взема решение за разпределяне на дивиденти. Разпределянето на дивиденти се декларира в 2 данъчни декларации.
Разпределянето на дивиденти се декларира в тримесечна декларация по член 55 от Закона за данък върху доходите на физическите лица. Декларацията се подава в срок до края на месеца, следващ календарното тримесечие, през което е взето решението за разпределяне. Например ако решението за разпределяне на дивиденти е взето през декември, то декларацията се подава и данъкът се дължи до 31 януари.
Разпределянето на дивиденти се декларира и в годишната Справка за изплатени през годината доходи на физически лица по член 73, ал. 1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица. Тази справка се подава до 28 февруари на следващата година.
Разпределянето на дивиденти се облага с данък от 5%.
Дивидентите представляват законен източник на доходи за лицето, което ги получава (едноличния собственик на капитала или съдружника). За да може физическото лице да докаже получаването на дохода с достоверна дата, е най-добре плащането на дивидента да се извърши по банков път.

Скрито разпределение на печалбата

Скрито разпределение на печалбата означава, че фирмата е извършила плащания в полза на собствениците си, които плащания не са декларирани като дивиденти. Много собственици на фирми очакват, че тези плащания могат да бъдат осчетоводени и декларирани като данъчно непризнати разходи, но по този начин се избягва плащането на данъка върху дивидентите от 5%. Разликата между скрито разпределяне на печалбата и данъчно непризнат разход, е че при скритото разпределение на печалбата разходът е извършен в полза на собствениците на фирмата.
Скрито разпределение на печалбата може да се случи например, ако от банковата сметка на фирмата бъдат извършени плащания за лични разходи.
Скрито разпределение на печалбата може да се случи и ако собственика на фирмата реши да получи дивидентите от печалбата авансово, тоест преди края на финансовата година. В този случай, лицата които са извършили разпределянето отговарят пред кредиторите за задълженията на фирмата солидарно с нея. Причината е, че макар да са платени данъци върху скритото разпределение на печалбата, това разпределение противоречи на Търговския закон и уврежда интересите на кредиторите на дружеството.
Скритото разпределение на печалбата се облага с данък от 5% като и дивидентите.
Скритото разпределение на печалбата се декларира в същите 2 данъчни декларации, в които се декларират и дивидентите.
Освен това скритото разпределение на печалбата се декларира и в годишната данъчна декларация по член 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Ако то не бъде декларирано в нея, размерът на данъка се увеличава от 5% на 20%. Ето защо е за предпочитане фирмите да декларират това разпределение доброволно и да не чакат да бъдат санкционирани от НАП.

Касови наличности

Касови наличности в брой се получават например при теглене на пари в брой от банковата сметка на фирмата или при получаване на плащания от клиенти, отразени с касова бележка от фискално устройство.
Касовите наличности сами по себе си не са нещо лошо и фирмата има право да държи пари в брой. Разбира се, при проверка от НАП фирмата трябва да може да покаже касовите си наличности.
Проверка от НАП на касовите наличности може да се случи например ако фирмата има неплатени задължения към НАП. Тогава НАП си задава въпроса: "Защо фирмата има задължения към НАП и в същото време - налични пари в брой и защо с парите в брой не плаща задълженията си?".
НАП може да забележи касовите наличности и при извършване на текущи проверки или на ревизия.
Част от годишната отчетност е подаване на отчети в Националния Статистически Институт, където се декларира счетоводния баланс, в който се посочват и наличните парични средства в брой. От там НАП получава информация за фирмите с големи касови наличности и прави проверки за това дали парите наистина са налични в брой.
Ако парите не са налични в брой, това означава, че счетоводните данни на отговарят на действителността.
Това може да се случи, ако собственика на фирмата си е взел касовата наличност като печалба, без да е декларирал разпределяне на дивиденти. Това означава, че е извършено скрито разпределение на печалбата, което се облага с данък от 5%. За да обложи скритото разпределение на печалбата с 20%, НАП трябва да докаже, че това разпределение е извършено през изтекла финансова година, а не през текущата.
Причината за несъществуващи касови наличности може да е и друга. Ако фирмата има нает персонал по трудов договор и реалните заплати са по-големи от декларираните с цел избягване на осигуровки, тогава разликата в заплатата се плаща в брой без да може да се изпише счетоводно и с времето се натрупва несъществуваща касова наличност. В такива случаи, ако НАП позволи на фирмата да плати данък от 5% върху скритото разпределение на печалбата за да се изпише касовата наличност, за фирмата това ще е форма на данъчна амнистия.
При проверката собственикът може да твърди, че току що е извършил разпределяне на дивиденти в брой. Парите са били налични в касата, но е извършено разпределение, за което срокът за деклариране - края на месеца, следващ календарното тримесечие, още не е настъпил.
В момента плащането на дивиденти в брой е разрешено, ако сумата на разпределените дивиденти според протокола за разпределяне е до 9999 лева. За разпределянето на дивиденти се взема решение с Протокол от Общото събрание на съдружниците. Плащанията в брой са забранени, ако сумата на документа, по който се извършва плащане, е 10 000 лева или повече.
В коалиционното споразумение на управляващата коалиция е записана законодателна промяна, при която плащането на дивиденти в брой ще бъде забранено.
Тогава вероятно при установено несъответствие НАП ще може да направи извода, че скритото разпределение на печалбата е извършено още при тегленето на парите от банковата сметка и ще може да бъде наказано с данък от 20%.
За добросъвестните данъкоплатци тази промяна няма да представлява проблем, защото и досега те са получавали дивидентите си по банков път за да могат да докажат плащането с документ с достоверна дата.

Фирми с просрочени задължения

Фирма, която има просрочени задължения към кредиторите, включително към НАП, е длъжна да обяви неплатежоспособност, при което съдът открива процедура по неплатежоспособност и назначава синдик.
Ако управителят на фирмата не декларира в съда неплатежоспособността, носи наказателна отговорност за това.
Много често в такива фирми управителят е изтеглил в брой парите от банковата сметка. По този начин синдикът може да потърси средствата от управителя като физическо лице.
Ако управителят не декларира неплатежоспособността в съда, той може да бъде привлечен под отговорност както за това, че не е декларирал неплатежоспособността, така и за увреждане на интересите на кредиторите като е изтеглил парите в брой за себе си.