Полезно
Изисквания към фактурата - Счетоводна къща Контабил
20.08.2014
Задължителни реквизити по регламент - наименование, номер, дата, предмет , описание, адресати и индентификация, печат, подпис и Булстат.
Изискванията към фактурата са регламентирани в Закона за счетоводството и в Закона за данък върху добавената стойност.
В чл. 7 от Закона за счетоводството са регламентирани изискванията към всички първични счетоводни документи, които са адресирани до други предприятия или физически лица и които се отнасят и за фактурите.
Закона за счетоводтвото изисква фактурата да съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
Според чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК):
- Идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ;
- Идентификацията на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър се извършва чрез единен идентификационен код (ЕИК), определен от Агенцията по вписванията;
- Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър;
- Идентификацията на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. – Останалите лица се идентифицират чрез служебен номер, издаден от НАП.
Според ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Не са данъчно задължени лица физическите лица, които не са еднолични търговци и не упражняват свободна професия.
Издаването на фактура е регламентирано в чл. 113 от ЗДДС.
Изискванията към фактурата и задължителните реквизити са посочени в чл. 114 от ЗДДС.
Правилникът за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност допълнително уточнява изискванията към фактурите в чл. 79.
Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя. Оригиналът на фактурата се предоставя на получателя по доставката.
При настъпване на данъчно събитие на доставката може да не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им.
Фактура може да не се издава:
1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
2. за доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;
3. за доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС;
4. за продажби на самолетни билети;
5. при безвъзмездни доставки;
6. за доставки на услуги по глава осемнадесета от ЗДДС (специални режими за облагане на доставки на далекосъобщителни услуги);
7. за доставки, осъществени от нерегистрирани по ЗДДС физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
а) се издава документ по реда на специален закон, или
б) се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или
в) издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
С изключение на тези случаи фактура и известие към фактура се издава независимо дали получателят е регистриран или нерегистриран по ЗДДС. С други думи, в общия случай, издаването на фактура към нерегистрирано лице, което не е физическо лице, е задължително.
Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
При вътреобщностна доставка на стоки (ВОД), включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1 от ЗДДС. С други думи при получен аванс за ВОД на стоки не се издава фактура, а фактурата за ВОД се издава след извършване на доставката, но най-късно до 15-то число на месеца, следващ доставката.
Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури и известия към фактури от негово име.
Фактура не се издава в случаите по чл. 131, ал. 1 (при доставка на стоки или услуги при публична продан).
Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по ЗДДС нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Регистрираните лица на основание чл. 97а, ал. 1 и 2 (регистрация по ЗДДС за вътреобщностни услуги), чл. 99 (регистрация по ЗДДС за ВОП на стоки) и чл. 100, ал. 2 (регистрация по ЗДДС по избор за ВОП на стоки) също нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.
Когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по ЗДДС, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. С други думи, полученото авансово плащане преди датата на регистрацията по ЗДДС, е облагаемо с ДДС.
Фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице процедура за приемане на всяка фактура.
Електронни фактури и електронни известия към фактури се смятат за издадени на датата, на която доставчикът или друго лице, действащо от негово име, предостави фактурите и известията към фактурите, така че да могат да бъдат получени от клиента.
За две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9 – 15 от ЗДДС за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставките е станал изискуем, а при вътреобщностни доставки на стоки (ВОД) - не по-късно от 15-о число на месеца, следващ доставката.
Съгласно чл. 114 от ЗДДС фактурата задължително съдържа:
1. наименование на документа;
2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, който идентифицира фактурата уникално. Номерът на фактурата може да е базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на доставчика;
3. дата на издаване;
4. име и адрес на доставчика;
5. ДДС-номера на доставчика, ако е регистриран по ЗДДС, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато доставчикът не е регистриран по ЗДДС;
7. име и адрес на получателя по доставката;
8. ДДС-номера на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят не е регистриран по ЗДДС;
9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;
10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;
11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;
12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък;
13. размера на данъка;
14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;
15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.
Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка, във фактурата се посочват още:
1. идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;
2. ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;
3. размерът на данъка, дължим по доставката.
Когато регистрирано лице - посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва "чл.141 2006/112/ ЕО".
При извършена доставка на стоки и/или услуги от нерегистрирано по закона лице във фактурата/ известието като основание за неначисляване на данък се вписва „чл. 113, ал. 9 от ЗДДС".
При извършена доставка на стоки и/или услуги от лице, регистрирано на основание чл. 97а (регистрация по ЗДДС за вътреобщностни услуги), чл. 99 (регистрация по ЗДДС за ВОП на стоки) и чл. 100, ал. 2 (регистрация по ЗДДС по избор за ВОП на стоки) от ЗДДС във фактурата/ известието като основание за неначисляване на данък също се вписва „чл. 113, ал. 9 от ЗДДС".
Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване", както и основанието за това.
При доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва „обратно начисляване", както и съответната разпоредба от ЗДДС или от правилника за прилагане.
За доставка на обща туристическа услуга във фактурата / известието като основание за неначисляване на данък се посочва режим на облагане на маржа - туристически услуги.
При извършване на освободена доставка във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва съответната разпоредба от закона, съгласно която доставката е освободена.
Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6 от ЗДДС (данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем).
Всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма.
Дебитните и кредитните известия са вид фактури, с които се променя стойността на вече документирана доставка.
Издаването на дебитни и кредитни известия е регламентирано в чл. 115 от ЗДДС.
При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.
Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство.
При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.
Освен реквизитите за фактурата дебитните и кредитните известия задължително съдържат и:
1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;
2. основанието за издаване на известието.
Известието, също както фактурата, се издава най-малко в два екземпляра - за получателя (оригинал) и за доставчика.
Във фактурата не е задължително да се поставя печат на издателя, не е задължително да се посочва името на съставителя, фактурата не е задължително да бъде подписана от издателя или от получателя, а стойността на фактурата не е задължително да бъде изписана с думи.
Във фактурата може да бъде посочена и допълнителна информация, например банковата сметка, по която да бъде извършено плащането.