Фирма - понятие, произход и видове юридически лица

15.11.2016

Какво е фирма, как да си я направим. Процедури и изисквания към образците и участниците. Какви данъци се очаква да заплащаме?

Фирма

Понятието фирма се появи с Указ № 56 за стопанската дейност от 13 януари 1989 г.

В Указ 56 се казваше:

Основна форма за осъществяване на стопанска дейност е фирмата.

Фирмата е имуществено, социално и организационно обособен участник в стопанската дейност с отделно наименование и работи на стопанска сметка. Фирмата е юридическо лице освен едноличните и колективните фирми на гражданите.

Фирмите могат да бъдат: държавни, общински, кооперативни, на обществени организации, дружествени и фирми на граждани.

Според Указа регистрацията на фирмите се извършва в съда:

Съдът регистрира фирмата въз основа на учредителен акт. В регистъра се вписват: наименованието, седалището, предметът на дейност,  уставният фонд, поделенията,  органите и лицата, които представляват фирмата,   както и настъпилите промени, и се прилагат образци от подписите на лицата, които я представляват.

Акционерна е фирмата, чийто уставен фонд е разпределен в акции.

Фирмата с ограничена отговорност има уставен фонд, в който съдружниците имат дялове. Отговорността на съдружниците за задължения на фирмата е ограничена до дяловите вноски, които са направили или са длъжни да направят в уставния фонд.

Фирма с неограничена отговорност е тази, в която един или няколко съдружници са неограничено отговорни за задълженията на фирмата, а останалите са отговорни до размера на уговорените вноски.

Гражданите могат да образуват еднолични и колективни дружествени фирми.

Така например тогава Едноличният търговец (ЕТ) се наричаше Еднолична Фирма (ЕФ).

Думата „фирма“ се използваше официално в смисъл на икономическа единица, която извършва дейност с цел печалба. И досега в разговорния език се използва в този смисъл, например: „частна фирма“, „имам фирма“, „търся фирма“, „работя във фирма“, „регистрирам фирма“, „отварям фирма“, „БУЛСТАТА на фирмата“, „актуално състояние на фирмата“, „фирмена сметка“ и т.н.

Официално, според Търговския закон: „Фирма е  наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва.“, т.е. фирмата е наименованието на търговеца, но в разговорния език думата фирма се използва в смисъл на „търговец“.

Според Търговския закон „Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: ...“, т.е. търговец е всяко лице, което извършва икономическа дейност, макар че думата „търговец“ създава объркване с търговия, т.е. покупко-продажба, която е само един от видовете търговски сделки.

До края на 2007 г. регистрацията на фирмите се извършваше в съда, а след 01.01.2008 г. със създаването на търговския регистър фирмите се регистрират в него.

От обхвата на Търговсия закон са изключени кооперациите (по Закона за кооперациите) и лицата, регистрирани в Регистър БУЛСТАТ (физически лица и  юридически лица с нестопанска цел).

В Закона за счетоводството вместо понятията „фирма“ и „търговец“ се използва понятието „предприятие“ със следното определение:

„За целите на този закон предприятия са:

1. търговците по смисъла на Търговския закон;

2. местните юридически лица, които не са търговци;

3. бюджетните предприятия;

4. неперсонифицираните дружества;

5. осигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;

6. търговските представителства;

7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност ...“.

В разговорния език се използват думите „фирмаджия“ и „бизнесмен“ и по-рядко „предприемач“.

На английски език съществува думата firm със значение „фирма“, макар че по-често използваната дума е company.

Думата „фирма“ съществува и на руски език, например „Производственно-коммерческая фирма“.

Думата firma се използва на немски, чешки, словашки и румънски език със значение “фирма“, а на италиански език firma означава „подпис“.