Намалена ставка от 9% по ЗДДС за ресторантьорските ...

31.07.2020

Кои обекти отговарят на изискванията за предоставяне на ресторантьорски услуги и имат право да прилагат намалена данъчна ставка от 9 процента

Намаляването на данъчната ставка на 9 процента за заведенията, предлагащи ресторантьорски услуги, доведе до естествен стремеж на собствениците и притежателите на много обекти, павилиони и будки, произвеждащи, предлагащи и търгуващи  с храни и напитки, да се възползват от този режим.

В същото време, за да бъде определен един обект, като предлагащ ресторантьорски услуги, той трябва да отговаря на определени изисквания – нормативни и хигиенни. В поместения по-долу текст ще посочим накратко основните нормативни положения, с кратки разяснителни примери, които вярваме ще помогнат на собствениците на обекти произвеждащи и предлагащи храни и напитки да определят сами попадат ли в съответната категория.

 В член 66, ал. 2 от ЗДДС са посочени случаите, в които се определя 9 процента ставка за ДДС. Това са:

1. Настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани;
2. Доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание;
3. Ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по член 128;
4. Храни, подходящи за бебета или за малки деца по приложение № 4;
5. Бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4.

 Ресторантьорските услуги, които са свързани с 9 процента ДДС попадат в точка 3. Тук е много важно да се изясни, какво точно има законодателят под определението „ресторантьорски услуги“.

Легалното определение за ресторантьорски услуги гласи:

„Ресторантьорски услуги“ са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране“.

Ключовата дума в този текст е подпомагащи услуги. Тоест това означава, не просто клиента да си закупи въпросната храна и напитки, а да получи допълнителни услуги, които са свързани с това.

Според практиката на СЕС (Съда на Европейския съюз) произнасящ се по редица възникнали казуси от този тип то следва да се има предвид следното:

1. При ресторантьорски услуги доставката на готови ястия и на напитки за непосредствена консумация е резултат от поредица от услуги, като се започне от приготвянето на ястията и се стигне до сервирането им в чинии;
2. Тази доставка се съпровожда от предоставянето на клиентите на оборудване, което включва, както салон за хранене с прилежащите му помещения, така и мебели и съдове;
3. В някои случаи физическите лица, чиято професия се състои в изпълнението на тези ресторантьорски сделки, трябва да подредят приборите, да съветват клиентите, да им дават разяснения относно предлаганите ястия и напитки, да сервират тези продукти на масата и накрая, след приключването на консумацията, да почистят масите.

 
Съдът посочва, че не могат да се определят като ресторантьорски услуги такива, които не отговарят на горното определение. Дори в помещенията да има елементарно оборудване, то това не превръща обекта в такъв, който отговаря на изискванията за ресторант.

Под елементарно оборудване се имат предвид елементи и оборудване, като например обикновен барплот за консумация или една или две масички изнесени отвън, които са част от много заведения за бързо хранене, пекарни и обекти предлагащи храна. Това елементарно оборудване позволява само на ограничен кръг хора да консумират храната и предполага само незначителна човешка намеса, която се свързва обикновено с почистването им от персонала. Тези елементи представляват само минимални съпътстващи доставки и не могат да променят доминиращия основен характер на основната доставка, а именно доставката на стоки. За такива обекти не може да се каже, че отговарят на определението за заведения предлагащи ресторантьорски услуги. Следователно за тях не е допустимо да се ползват от намалената данъчна ставка от 9 процента.

В параграф 1, т. 62, буква в от Допълнителните разпоредби на ЗДДС се казва още  следното:

Не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги ...

в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и /или напитки без друга подпомагаща услуга.

Това означава, че дори в един обект да се приготвя храна и предлага на клиентите,  ако тя не е съпътстваща от подпомагащи услуги тогава не можем да говорим за ресторантьорски услуги, а по същество имаме най-обикновена продажба на стоки, която следва да се третира по общия ред.

Като доставки на стоки следва да се третират:

• продажба на храна от вендинг машини, мини бар и магазини, включително от топла витрина;
• продажба на храна от каравани, фоайета на кина, павилиони/будки и други обекти на доставчици предоставящи храна, когато анализът на цялата сделка в качествено отношение показва, че елементите на предоставяне на услуги, които предхождат и съпътстват доставките на храните не са с по-голяма тежест;
• продажба на храна от гишета на ресторанти за консумация извън ресторанта (drive in, walk througt) от доставчици предоставящи и ресторантьорски услуги, при които процесът на поръчване е опростен частично.

 

ХРАНА ЗА ВКЪЩИ

Ако клиент си закупи „храна за вкъщи“ приготвена в обекти на доставчици предлагащи ресторантьорски услуги,  и клиента явно декларира намерението си тя да бъде опакована и да я вземе със себе си, в този случай следва закупената храна да се облага с данъчна ставка 20 %, тъй като се третира като стока.

 Има още две важни положения свързани с ресторантьорските услуги:

Първото се отнася до изискванията определени съгласно Наредба № 7 от 08 април 2002 година за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат и търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни.

Съгласно член 15, ал. 4 от Наредбата

В обектите за обществено хранене се осигуряват тоалетни и за посетителите, осигурени с миещи средства и възможности за подсушаване на ръцете. Когато обектът има персонал до 5 човека, се допуска общ санитарен възел за персонала и посетителите при спазване на изискванията по ал. 2 и ал. 3.

Тоест за да отговаря един обект на условието за заведение за обществено хранене – респективно и за ресторант или обект предлагащ ресторантьорски услуги в него трябва да има санитарно помещение, достъпно и за клиентите. Повечето от масовите обекти за бързо хранене тип павилионен и дори магазинен тип, в повечето случаи не разполагат със санитарни помещения достъпни за потребителите. И следователно не отговарят на изискването, съгласно което може да бъдат категоризирани ресторантьорство.

 Второто важно положение е свързано със съпътстващата доставка определена по член 128 от ЗДДС. Той гласи, че когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, се приема че е налице една доставка.

Съгласно СЕС съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и само по себе си не представлява цел на клиента, а се явява допълнение  или повишава качеството на основния предмет на доставката.

При условията на съпътстваща доставка, може да се включват и други услуги, които обичайно се предоставят на клиентите, като паркинг,  интернет и други подобни. Когато са предоставени с обща цена, тоест със храненето се счита че повишават качеството на основната доставка и към тях също се прилага намалена данъчна ставка от 9 процента. 

Пример: клиент спира в крайпътна заведение предлагащо ресторантьорски услуги, за да обядва. По време на престоя си там решава да ползва интернета от заведението срещу такса. След като той е заявил намерението си да ползва интернета и го е платил заедно със закупената храна, то следва за услугата да заплати 9 процента ДДС, а не 20. Основното, за което е спрял клиента е не интернета, а храната. Следователно предоставения интернет е съпътстваща доставка.

 Кратко обобщение:

1. Ресторантьорските услуги са свързани с предоставянето на услуги – приготвяне, сервиране, обслужване на клиентите.
2. В обектите отговарящи на определението за ресторантьорски услуги има персонал, който предлага подпомагащи услуги.
3. Заведенията за обществено хранене, отговарящи и на определението за предоставяне на ресторантьорски услуги, следва да разполагат с нужните помещения – салон за хранене, сервизни помещения, в това число санитарен възел, прибори, мебели и прочие.
4. Наличието на барплот в едно помещение или на изнесени две-три маси, край което ограничен кръг  посетители могат да консумират на крак закупените храни и напитки се определя като елементарно оборудване и не отговаря на изискванията за условията за нужното оборудване, което трябва да съдържа едно помещение предлагащо ресторантьорски услуги.
5. Всички обекти, в които се приготвя и продава храна, но не се предлага друго обслужване не се считат за обекти предлагащи ресторантьорски услуги.

Има връзка между намалената ставка на ДДС от 9% и осигуряването и по-точно кода на икономическата дейност (КИД), съгласно който се определя минималния осигурителен доход на работещите.

Ако един обект разполага с нужните условия, но собственика му е избрал и декларирала друга дейност, то за да може да се ползва от намалената данъчна ставка от 9 процента той трябва да смени своя КИД и да избере такъв от група 56 Ресторантьорство. Промяната на КИД води и до промяна на минималните осигурителни прагове за заетите лица и длъжности. Ако  собственика на такъв обект, е плащал осигуровки на минималните прагове, то след преминаването в група 56, то той следва да плаща осигуровки на по висок осигурителен праг.

Пример 1: Собственик на обект хлебопекарна е избрал дейност от група 10 Производство на хранителни продукти, КИД 1071 Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия.

Собственикът на хлепобекарната има помещение и отговаря на изискванията, за обект предлагащ ресторантьорски услуги – в обекта има помещение с маси, прибори, санитарен възел и други.

В случай, че реши да промени дейността си, за да ползва намалената данъчна ставка от 9 процента, то следва да смени дейността си. От група 56 Ресторантьорство следва да избере нов КИД – примерно 5610 Дейности на ресторанти и заведения за бързо обслужване.

При КИД 1071 минималният осигурителен доход е бил 610 лв.

При КИД 5610 минималният осигурителен доход ще стане 800 лв.

Тоест има увеличение на минималния осигурителен доход на персонала, който е зает в група 5 Персонал зает с обслужване на населението, охрана и търговия.

Пример 2: Собственик на обект хлебопекарна е избрал дейност от група 10 Производство на хранителни продукти, КИД 1071 Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия.

Собственикът на хлепобекарната решава да се възползва от режима за облагане с 9 намалена данъчна ставка по ДДС.  Проверката обаче показва, че собственика разполага с помещение само от няколко квадрата, с малък щанд за продажба на готовите продукти, не отговаря на изискванията за обект предлагащ ресторантьорски услуги, въпреки че разполага с барплот, и две масички отвън, където могат да седнат клиентите, закупили неговите продукти.

Оборудването на собственика с оглед посоченото е елементарно – при него могат да се хранят ограничен кръг посетители, и действията свързани с привеждане /почистване/ на барплота и масите са съвсем минимални доставки и действия. Съгласно точка 62 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС доставката на храна и напитки не е придружена от съпътстваща услуга.

Следователно при този случай за собственика на хлебопекарната не е приложимо да прилага намалена ставка от 9 процента за облагане по ЗДДС въпреки неговото желание.

Използвани източници:

1. Закон за Данък върху добавената стойност от 01.01.2007 – изменен и допълнен в ДВ (Държавен Вестник) брой 55 от 19.06.2020 година.
2. Становище 20-00-100/29.06.2020 на ЦУ (Централното Управление) на НАП относно приложение на намалената ставка на данъка  върху добавената стойност съгласно разпоредбата на член 66, ал. 2 от ЗДДС в сила от 01.07.2020 година.
3. Наредба № 7 / 08.04.2002 година за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни.

Счетоводна къща КОНТАБИЛ Ви държи в течение на последните новости и промени.