Счетоводна къща Контабил Русе
< Назад

Полезно

.

Проект за реформа на системата с нулеви ставки на ДДС в Европейския съюз

23.09.2019

Проект за реформа на системата с нулеви ставки на ДДС в Европейския съюз

Проект за най-голямата реформа на системата на вътребщностно ДДС с нулеви ставки и обратно начисляване в Европейския съюз от създаването му

Сегашната система на прилагане на данъка върху добавената стойност в Европейския съюз се основава на следния принцип, известен като „обратно начисляване“. Една българска фирма, регистрирана по ДДС, която извършва продажба на стоки към германска фирма, регистрирана по ДДС и доставя стоките в Германия, извършва „вътреобщностна доставка на стоки“, облагаема с нулева ставка на ДДС. Българската фирма има право да възстанови данъчния кредит, ползван за доставката на стоките, например данъка върху добавената стойност, начислен и платен във фактурата за покупката. По този начин стоката не се облага с ДДС в България, което е логично, защото стоката не се потребява в България. При покупката на стоката в Германия, немската фирма също не плаща ДДС, но начислява ДДС-то с протокол, който включва в дневниците на покупките и на продажбите. При последваща реализация на стоките в Германия, немската фирма прилага германската данъчна ставка и германския режим на облагане на стоката.
Основно предимство на тази система е прилагането на нулева ставка на ДДС, неначисляването на ДДС, при което стоката се закупува от получателя – германската фирма, без да има нужда да заплаща ДДС-то и след това да го възстановява или прихваща. Системата на обратно начисляване позволява всяка страна-членка на ЕС да има различни данъчни ставки и специфични режими на облагане.
Проблемът при тази система е в контрола и възможностите за злоупотреби. Примерно българската фирма може да декларира продажба на стоките с нулева ставка в Германия, а междувременно да ги реализира в България без да издаде документи за това (фактури и касови бележки) и съответно без да начисли ДДС. Фирмата в Германия също би могла да пропусне обратното начисляване на ДДС с протокол в Германия при получаването на стоките и съответно при препродажбата им в Германия да не начисли ДДС. За да не се случат тези отклонения от данъчното облагане данъчните администрации на страните членки си обменят информация по системата ВИЕС и извършват насрещни проверки (СКАК).
Между другото обратното начисляване се прилага и при сделки в страната – например при търговията със зърно и то точно по предложение на Европейската комисия с цел противодействие на избягването на данъчното облагане в сектор „земеделие“.
Въпреки това по данни на данъчните администрации и на Европейската комисия злоупотребите с вътреобщностно ДДС са огромни – от порядъка на милиарди евро всяка година. Затова сегашната Европейска комисия, чийто мандат изтича в края на месец октомври 2019 година предложи най-радикалната промяна на тази система в историята.
Предложението е обратното начисляване да отпадне, а при вътреобщностни доставки на стоки да се начислява ДДС, както и при доставките на територията на страната. Например българската фирма, която продава на германската фирма, ще начисли ДДС във фактурата за продажба, но ще приложи данъчната ставка на Германия. Германската фирма ще плати на българската фирма стоката с ДДС, а българската фирма съответно ще плати ДДС-то в българския бюджет (като приспадне данъчния кредит за покупките). По-нататък германската фирма ще има право на данъчен кредит в Германия за платения ДДС в България. България и Германия ще се разчитат на общоевропейско ниво и България ще има задължението да възстанови на Германия ДДС-то платено от германската фирма на българската.
Германската фирма плаща ДДС на българската фирма. Българската фирма начислява и плаща ДДС-то в България. Германската фирма възстановява ДДС-то от Германия. Българската държава възстановява ДДС-то на Германия.
По този начин при търговията между фирми от различни европейски държави ще се плаща ДДС, а облекчението да се търгува без ДДС ще отпадне.
Тук възниква следния проблем – какво ще стане ако българската фирма не заплати дължимия ДДС в България? Тогава българската държава така или иначе ще е длъжна да възстанови ДДС-то на Германия, защото Германия го е възстановила на германската фирма. Но ако българската фирма не е внесла ДДС-то, а българската държава го възстанови на Германия, за България възниква проблема да плаща от себе си ДДС, което не е събрала. Проблемът е толкова голям, че би могъл да предизвика огромни загуби и дори фалит на България. Проблемът е най-голям за страните с най-ниска събираемост на данъците като България, Румъния и Гърция, а проблемът е малък за страни с добра данъчна дисциплина, каквато е например Германия.
При тази система България става пряко отговорна за данъчната дисциплина на българските фирми.
Тъй като тази система е трудна за прилагане, предлага се фирмите да се разделят на фирми с добра репутация и фирми с недобра репутация, като ДДС-то платено на фирмите с добра репутация ще се възстановява автоматично, а на тези с недобра репутация – след проверка. За момента няма яснота как една фирма може да придобие статута на фирма с добра данъчна репутация.
За да реши проблема със събираемостта на данъците на България се налага например да затегне данъчната дисциплина, например с въвеждането на СУПТО и с регистрацията по ДДС на свързани и привидно несвързани фирми, които извършват еднородна дейност. Все пак най-големият проблем за НАП са фирмите с просрочени данъчни задължения, тъй като много фирми имат публични задължения към НАП и нищо чудно държавата да реши, че свързани и привидно несвързани фирми трябва да отговарят солидарно за задълженията си към НАП.
Новата система за ДДС вероятно ще създаде нови проблеми за администрирането и контролирането й. Какво ще стане например ако германската фирма възстанови ДДС-то в Германия, а българската фирма не начисли ДДС и при проверка заяви, че няма такава фактура и няма такава доставка? Тогава съответно и българската държава няма да възстанови ДДС-то на Германия, а Германия ще го възстанови на германската фирма. Явно ще се наложи ВИЕС-системата да продължи да функционира. За да работи тази система ще е необходима координация между прокуратурите на страните-членки, а може би с тази задача ще се заеме новосформиращата се Европейска прокуратура. Може би ще бъде необходимо и още по-тясно сътрудничество на данъчните администрации на страните-членки, а също и по-нататъшно хармонизиране и унифициране на данъчното законодателство за данъка върху добавената стойност.
Сякаш тази мярка за реформа на ДДС е насочена пряко срещу страните от Източна Европа, които са трън в очите на богатите западни държави, точно както и ограниченията, които въвеждат за транспортните фирми от Източна Европа, които оперират в Западна Европа. Точно като за англичаните за всичко са виновни българите и румънците и затова гласуваха за Брекзит на референдума.

Коментирай

Все обще няма коментари за тази новина. Напишете първия коментар

Този сайт използва "бисквитки", за да работи оптимално за Вас. Чрез посещението си Вие приемате използването на "бисквитки". За повече информация прочетете ТУК.

Разбрах