Фирмената банкова сметка не е лична банкова сметка

18.09.2020

Парите на фирмата или защо фирмената банкова сметка не е лична банкова сметка и кога и как може да се използва

Един от често срещаните проблеми, които възникват в счетоводната практика и нерядко създават проблеми между счетоводители и собственици на фирма е използването на парите от банковата сметка на предприятието за покриване на лични разходи. В този случай обикновено самоосигуряващите лица, които най-често са еднолични собственици или съдружници в семейно предприятие ООД, изтъкват следния довод: Защо не може да ползваме средствата за себе си? Нали фирмата е моя?

Въпреки че никой не оспорва правото на собственост на собственика на фирмата, то в същото време като физическо лице той не може да се разпорежда с паричните средства по банковата сметка или касата, както намери за добре, без това да е подплатено със съответните разходооправдателни документи. Например ако собственик на фирма ЕООД закупи самолетни билети за почивка в чужбина, то той трябва да има предвид, че за да му се признае разхода следва да получи фактури на името на фирмата за превоза, да състави командировъчни и да се постарае да оправдае разхода така, че при бъдеща проверка той да бъде зачетен, като присъщ и свързан с дейността на фирмата.

Обикновено собствениците на фирмите следвайки правилото, че щом изкарват парите с труда си, имат право да правят каквото искат с тях, често използват фирмената сметка, като лична. Чрез притежаваните дебитни и/или кредитни карти те заплащат битови сметки за лично потребление, купуват предмети и стоки, за които  не може да бъде измислено правно и счетоводно основание. Такива разходи предвид същността, а и често поради липсата на документи или пък фактури, които са издадени на името на физическото лице, а не на фирмата няма да бъдат признати при една бъдеща проверка и се третират от органите по приходите като скрито разпределение за печалбата. Със сумите, които не се признават обикновено в края на годината се увеличава облагаемата печалба на фирмата.

Други собственици на фирми превеждат от фирмената си сметка парични средства по лични сметки и след това се разпореждат с тях. Но дори и в този случай възниква въпроса на какво основание те правят това.

По същество собственика на фирмата има право да разпределя дивидент. Това обикновено се случва в края на годината, след като се вземе решение реализираната печалба да се разпредели чрез решение на общото събрание и/или на едноличния собственик, и след като се платят 5 процента данък върху разпределената сума. След това  определените парични средства могат да се прехвърлят по личната сметка на собственика.

Въпреки че съществуват и възможности за авансово разпределение на дивидент, то това като цяло не се препоръчва, тъй като е възможно да възникне ситуация, в която след разпределение на дивидента – тоест изтегляне на пари от собственика, по фирмената сметка да не останат достатъчно средства, които да покрият определени текущи разходи и разплащания.

Друг вариант към, който масово прибягват собствениците на фирми е периодично да превеждат пари от фирмената си сметка към личната, като оформят тези плащания, като заем, най-често безлихвен от фирмата, която притежават към себе си, като физическо лице. Това от една страна е удачно решение, макар че само по себе си също крие опасност. Тя се крие в това, че може  да се прехвърлят по личната сметка твърде много средства, които при проверка да породят въпроси от органите по приходите, защо са отпускани подобни средства, особено пък, ако в края на годината фирмата приключи на загуба.

Обикновено, когато прибягват до отпускането на такива заеми, собствениците на фирми го правят с идеята, че след приключването на финансовата и счетоводна година, ще разпределят от печалбата такъв дивидент, който ще им позволи да покрият взетия заем от собствената си фирма. Много често обаче собствениците решават, че не им се плаща голям данък върху печалбата и полагат всички усилия да го сведат до минимум. В случай, че са ползвали средства от фирмата, които са осчетоводени, като заем и те се натрупат във времето, това също има негативен ефект върху тях. Много важно е да се търси баланса, и да не се прекалява с отпускането на средства от фирмата на собственика физическо лице.

Най-чистият вариант, който дава възможност на собствениците на фирмата да получават средства от дейността си, с които да се разпореждат и да покриват лични разходи е да се назначат сами себе си във фирмата, като управител на трудов договор. Този вариант, обаче е масово избягван от собствениците на еднолични фирми, тъй като на практика това означава, че те трябва да плащат двойни осигуровки – веднъж, като самоосигуряващо лице и веднъж като лице заето на трудов договор.

Средствата на фирмата се водят средства на фирмата, и макар че физическото лице собственик счита за редно да се разпорежда с тях, както намери за добре, то всъщност реално няма това право. Дори да се възползва от опцията за отпускане като фирма заем само на себе си и да покрие определени разходи за домакинството, то трябва това да бъде направено прецизно така че да не предизвика неприятни последици за него и представляваното предприятие при проверка.

Счетоводна кантора Контабил е насреща да даде най-добрите съвети на своите клиенти, да им помогне да намерят най-правилния начин,  да осъществяват своята дейност и да разполагат със средствата си, така че да не нарушават законовите разпоредби и да са възможно най-малко уязвими при извършвани данъчни проверки от органите по приходите.